Когато човек се установява в нова държава, част от основния шок е посаждането в абсолютно различна езикова среда. Именно по тази причина, понеже преди да дойда тук си нямах никакво понятие от полски, изключая факта, че имат хубавия навик да изграждат езикочупещи струпвания от съгласни, а пък напоследък ми се налага хем да го уча, хем да ползвам отвреме-навреме наученото, понеже изглежда една голяма част от поляците считат за излишно да говорят какъвто и да било друг език, се чувствам длъжен да споделя първите си и със сигурност не окончателни впечатления от него.
Ще започна с очевидното – да, за нетренираното ухо на първо чуване полската реч звучи като случайно изсипана купчина консонанти, тук-там изпъстрени с някоя гласна, която обаче много-много не помага за разбирането на цялостния смисъл. Като цяло, дори и за човек, говорещ славянски език на първо време шансът за разбиране на каквото и да било е нулев, понеже познатите думи и конструкции са изменени до неузнаваемост, а и има множество, които хич си нямат аналог. За тоталната обърквация спомага и фактът, че езикът е синтетичен, иначе казано запазил е една доволно разклонена падежна система, с малките спомагателни думички се слагат тук-там за цвят, но не са особено полезни.
Инак, нещото звучи като смесица между руски и южнославянски език, като със сигурност е по-мек от това, с което сме свикнали да чуваме и по-твърд от руската реч. Имат обаче изключителна склонност към шипящи и съскащи звуци, която като че ли формира и основното впечатление, което оставя езика. Веднъж свикнал обаче с тия обстоятелства и помолил учтиво поляка срещу него да говори бавно и ясно (защото много ги бива да говорят бързо и замазано), човекът от нашата езикова група няма да има проблем с улавянето на по-голямата част от лексиката – с някои изключения, които представляват или изключително странни думи, останали от някаква много отдавнашна фаза на езика и нямат никакъв аналог където и да било – и към тези, за нещастие спадат и имената на месеците от годината. Друг забавен местен навик е да се създават местни алтернативи на нови, международни думи и да използват най-вече тях, което е доста объркващо на моменти.
Изключително приятен намирам обаче начинът, по който се структурира речта: иначе казано, полският е един страшно учтив език; рядко се среща изречение, което да не включва „моля“, „извинете“, а обичайните обръщения звучат като „дали господинът би бил така добър да...“ и „дали госпожата би желала...“; това в съвършено нормални, ежедневни ситуации. Този факт на мен лично ми доставя сериозна доза удоволствие; причина за това е може би естествената ми наклонност да използвам максимално учтива реч, за което полският ми предоставя всички необходими инструменти.
Засега – толкова. Нека се има предвид обаче, че сблъсъкът с полския език е едва в своето начало, така че е доста вероятно да има още доста постове по тази тема.
Ще започна с очевидното – да, за нетренираното ухо на първо чуване полската реч звучи като случайно изсипана купчина консонанти, тук-там изпъстрени с някоя гласна, която обаче много-много не помага за разбирането на цялостния смисъл. Като цяло, дори и за човек, говорещ славянски език на първо време шансът за разбиране на каквото и да било е нулев, понеже познатите думи и конструкции са изменени до неузнаваемост, а и има множество, които хич си нямат аналог. За тоталната обърквация спомага и фактът, че езикът е синтетичен, иначе казано запазил е една доволно разклонена падежна система, с малките спомагателни думички се слагат тук-там за цвят, но не са особено полезни.
Инак, нещото звучи като смесица между руски и южнославянски език, като със сигурност е по-мек от това, с което сме свикнали да чуваме и по-твърд от руската реч. Имат обаче изключителна склонност към шипящи и съскащи звуци, която като че ли формира и основното впечатление, което оставя езика. Веднъж свикнал обаче с тия обстоятелства и помолил учтиво поляка срещу него да говори бавно и ясно (защото много ги бива да говорят бързо и замазано), човекът от нашата езикова група няма да има проблем с улавянето на по-голямата част от лексиката – с някои изключения, които представляват или изключително странни думи, останали от някаква много отдавнашна фаза на езика и нямат никакъв аналог където и да било – и към тези, за нещастие спадат и имената на месеците от годината. Друг забавен местен навик е да се създават местни алтернативи на нови, международни думи и да използват най-вече тях, което е доста объркващо на моменти.
Изключително приятен намирам обаче начинът, по който се структурира речта: иначе казано, полският е един страшно учтив език; рядко се среща изречение, което да не включва „моля“, „извинете“, а обичайните обръщения звучат като „дали господинът би бил така добър да...“ и „дали госпожата би желала...“; това в съвършено нормални, ежедневни ситуации. Този факт на мен лично ми доставя сериозна доза удоволствие; причина за това е може би естествената ми наклонност да използвам максимално учтива реч, за което полският ми предоставя всички необходими инструменти.
Засега – толкова. Нека се има предвид обаче, че сблъсъкът с полския език е едва в своето начало, така че е доста вероятно да има още доста постове по тази тема.
No comments:
Post a Comment