Едно от нещата, които неминуемо правят впечатление, когато човек опознава нова страна, независимо дали възнамерява да прекара в нея няколко години или пък няколко дни, са качествата и особеностите на местния алкохол. В моя случай (същото се отнася и до Калин, всъщност), този принцип важи най-вече по отношение на бирите, които неминуемо съпътстват всяко ядене и повечето приятелски разговори, протичащи след обедния час. По тази причина, двамата се хванахме да проведем един сериозен, трудоемък лабораторен експеримент: иначе казано, да се снабдим с възможно най-голямо разнообразие местна бира и да сравним нейните вкусови качества, въздействие и последствия (в някакъв момент сигурно ще се проведе такъв експеримент и в областта на небезизвестните полски водки, което обаче ще изисква по-сериозна подготовка на изследователския екип). Та, последните няколко вечери бяха посветени на усилени изследвания, а този пост обобщава първите резултати от проучването; най-вероятно ще има и продължение, при натрупването на повече емпиричен материал и наблюдения; трябва да уточня, че противно на очакванията се оказа, че полската пивоварна индустрия е силно разклонена и предлага много и различни продукти, чието изучаване ще отнеме още известно време.
Общите впечатления дотук сочат, че обичайната за нас лека, светла бира с алкохолно съдържание около 5% не е особено на почит тук; много по-често се срещат различни подсилени, тъмни, стаут или пък портър варианти, отколкото светли. Бирите като цяло са поне една идея (а понякога повечко) по-тежки, по-голямата част се отличават с плътен вкус и силен аромат, който нерядко включва умерена сладка нотка (което предвид обичта ми към кисели бири в началото беше малко шокиращо, но се свиква). Но стига общи приказки, нека мина към анализа на конкретния емпиричен материал.
Ще започна с голямото семейство на Ciehan (Цехан), понеже то покрива целия диапазон светло-тъмно, пък и именно с него сложихме началото на изследването. То включва цели шест разновидности, като впечатленията ми от тях са по-скоро смесени. В единия край на спектъра седи слабоалкохолната (едва 3,2%) Ciechan Miodowe, която към традиционната рецепта за бира добавя и ферментирал мед, а резултатът е сладникав и, очаквано, със силен меден аромат. Да си призная, хич не ми допадна, така и не можах да получа усещането, че пия бира. На второ място следва Ciechan Wyborne, или обикновената светла бира, от която не бях особено впечатлен; с нищо не се отличава вкусово, ако трябва да направя сравнение бих я съотнесъл към Каменица – неутрален вкус, с типичната за полските бири сладка нотка; тук – нищо интересно. Следваща по ред е Ciechan Mocne, която е подсилен вариант на светлата бира, с осезаемо повече алкохол. Вкусово е доста сходна с обикновената, изключая по-силния послевкус. В полето на тъмните, Ciechan предлага Stout, който пък е по-лек от това, което бих очаквал от тъмна бира, и отново в леко сладникава тоналност, и накрая Ciechan Porter, от който останах изключително очарован – силноалкохолна, мастиленочерна слабо газирана бира, с подчертан горчив вкус и аромат на кафе. Излишно е да споменавам, че пиенето на повече от литър не е особено препоръчително... Тук пропуснах и Ciechan Pszeniczne, който, както сочи името му, е пшеничен; интересното при него е, че, въпреки че вкусът му няма нищо общо с този на обичайното пшениченo, се е получила една доста вкусна, макар и нетипична бира. Единодушното мнение, до което достигнахме с Калин, е, че има вкус на боза, като аз бих добавил към това и лек привкус на банан; ако човек е фен на бозата, този тип Ciechan хич не е за изпускане. Като цяло, Ciechan предлага по нещо за всеки вкус, което е с прилично качество и в общи линии не е за изпускане.
Бирата, която срещам най-често е Warka, като тя идва в две разновидности – обикновена, която е сладиникава и доста лека, и Strong (която според мен е за предпочитане), при която сладкият вкус почти изчезва, за да отстъпи мястото на плътен, тежък вкус на хмел, който е сравним дори с някои от живите бири. Опитът с нея обаче сочи, че опиянява повечко отколкото би трябвало това да прави шестпроцентова бира; половин литър Warka Strong обаче е идеалната добавка към стабилен обяд или вечеря.
Пишейки този текст пък довършвам бутилка Lech, в която открих своята бира за всеки ден – тук липсва сладникавият вкус типичен за полските бири, като вместо него зарадван открих леко кисел, който в комбинация с ниското алкохолно съдържание – едва 5,2% и умерената газировка изглежда ще превърне Lech в местен заместител на моето любимо Пиринско.
Засега толкова – продължава продължава, а и в хладилника има доста изследователски материал, така че продължението ще дойде скоро.
Общите впечатления дотук сочат, че обичайната за нас лека, светла бира с алкохолно съдържание около 5% не е особено на почит тук; много по-често се срещат различни подсилени, тъмни, стаут или пък портър варианти, отколкото светли. Бирите като цяло са поне една идея (а понякога повечко) по-тежки, по-голямата част се отличават с плътен вкус и силен аромат, който нерядко включва умерена сладка нотка (което предвид обичта ми към кисели бири в началото беше малко шокиращо, но се свиква). Но стига общи приказки, нека мина към анализа на конкретния емпиричен материал.
Ще започна с голямото семейство на Ciehan (Цехан), понеже то покрива целия диапазон светло-тъмно, пък и именно с него сложихме началото на изследването. То включва цели шест разновидности, като впечатленията ми от тях са по-скоро смесени. В единия край на спектъра седи слабоалкохолната (едва 3,2%) Ciechan Miodowe, която към традиционната рецепта за бира добавя и ферментирал мед, а резултатът е сладникав и, очаквано, със силен меден аромат. Да си призная, хич не ми допадна, така и не можах да получа усещането, че пия бира. На второ място следва Ciechan Wyborne, или обикновената светла бира, от която не бях особено впечатлен; с нищо не се отличава вкусово, ако трябва да направя сравнение бих я съотнесъл към Каменица – неутрален вкус, с типичната за полските бири сладка нотка; тук – нищо интересно. Следваща по ред е Ciechan Mocne, която е подсилен вариант на светлата бира, с осезаемо повече алкохол. Вкусово е доста сходна с обикновената, изключая по-силния послевкус. В полето на тъмните, Ciechan предлага Stout, който пък е по-лек от това, което бих очаквал от тъмна бира, и отново в леко сладникава тоналност, и накрая Ciechan Porter, от който останах изключително очарован – силноалкохолна, мастиленочерна слабо газирана бира, с подчертан горчив вкус и аромат на кафе. Излишно е да споменавам, че пиенето на повече от литър не е особено препоръчително... Тук пропуснах и Ciechan Pszeniczne, който, както сочи името му, е пшеничен; интересното при него е, че, въпреки че вкусът му няма нищо общо с този на обичайното пшениченo, се е получила една доста вкусна, макар и нетипична бира. Единодушното мнение, до което достигнахме с Калин, е, че има вкус на боза, като аз бих добавил към това и лек привкус на банан; ако човек е фен на бозата, този тип Ciechan хич не е за изпускане. Като цяло, Ciechan предлага по нещо за всеки вкус, което е с прилично качество и в общи линии не е за изпускане.
Бирата, която срещам най-често е Warka, като тя идва в две разновидности – обикновена, която е сладиникава и доста лека, и Strong (която според мен е за предпочитане), при която сладкият вкус почти изчезва, за да отстъпи мястото на плътен, тежък вкус на хмел, който е сравним дори с някои от живите бири. Опитът с нея обаче сочи, че опиянява повечко отколкото би трябвало това да прави шестпроцентова бира; половин литър Warka Strong обаче е идеалната добавка към стабилен обяд или вечеря.
Пишейки този текст пък довършвам бутилка Lech, в която открих своята бира за всеки ден – тук липсва сладникавият вкус типичен за полските бири, като вместо него зарадван открих леко кисел, който в комбинация с ниското алкохолно съдържание – едва 5,2% и умерената газировка изглежда ще превърне Lech в местен заместител на моето любимо Пиринско.
Засега толкова – продължава продължава, а и в хладилника има доста изследователски материал, така че продължението ще дойде скоро.
No comments:
Post a Comment