Ден 1. София - Варшава

Ето че най-накрая дойде и денят на заминаването ни. 

Брат ми имаше сватба, поради което нямаше как да ме закара или да ме изпрати, затова се сбогувахме вкъщи.

Полетът ни беше в 14.30, което означаваше, че 12.30 трябваше да сме там. За целта си поръчахме такси 91119 – една от любимите ми фирми.

Аз, тъй като бях с два куфара и един ръчен багаж, в чието тегло се съмнявах дали отговаря на изискванията на Авиокомпанията, се погрижих да съм там по – рано, за да мога да имам време за мерене, преразпределяне и каквото още друго изникне.

Не се разминахме и без емоции – бабата се разчувства на сбогуване, но от нея го очаквах, тя си е душичка.

По пътя с таксито взехме Алекс – първият ми изпращач :)

Пристигнахме порядъчно рано на летището и имаше за какво – трябваше да махна по 1-2 кила от всеки куфар, след което да ги опаковаме.

На сайта на авиокомпанията бях прочел, че срещу 50 евро може да си взема още един куфар – нещо, звучащо твърде добре за да е истина първоначално.

Така си беше – офертата важала само за САЩ и Канада, което ме остави с един куфар по-малко и доста „нали ти казах” от страна на баща ми =)

Е, ще пристигне по някой автобус другата седмица =)

Към 12.40 вече започнаха да идват другите изпращачи – появи се Адриански с техните и цялата класическа компания – Дани, Ани, Любо и Радка, както и Иренка.

С Адриански предния ден сключихме бас – с излитането на самолета – той отказва пушенето (на цигари, пури и каквото друго се пуши) , а аз – сладкото (включително захарта в кафето и чая и повечето безалкохолни напитки. Единствената позволена захар ми е от плодове, натурални сокове и тоник ^^)

Който пръв сдаде фронта ще трябва да смени драстично външния си имидж – аз да си махна брадата и бакенбардите, а той – да си пусне, като съответното състояние трябва да се поддържа една година. 

Пактът беше сключен пред свидетели и няма връщане назад. Към 13.00 ч. излезнахме навън за последната му цигара, а аз бях наоколо за да злорадствам ^^

Следваше сбогуването с цялата тумба, което слава богу не беше емоционално и драматично, което го направи по-леко :)

Следваха метал – детекторите, граничен контрол и хайде на самолета / с минимално закъснение и общо пет бебета на борда/.

Моделът беше Embraer 170, дълъг 30м, с максимална скорост 800 км/ч, доста елегантен на външен вид, а вътре – учудващо широк, с по две места от всяка страна, което автоматично го правеше фаворит в очите ми пред който и да е боинг ^^

Пътуването беше много леко, храната беше учудващо вкусна, а бебетата почти не врещяха. С изключение на една лека  турболенция при преминаването ни през един облак при кацането, полетът беше идеален :)

Мен ме преместиха отзад, а не до Адриански, за да бъде по-балансиран самолета при излитане, тъй като не беше пълен полета. При кацането хвърлихме поглед на Варшава отгоре – много зелена и много подредена :) Пилотът беше магьосник, защото едвам усетихме приземяването.

Вече бяхме във Варшава.

Добави в Svejo