Първи стъпки из Варшава

На летището ни стовариха с автобусче, през не-толкова-добре-изглеждащото входче с табелка „Не Шенген”, но не им се обидихме много.

Паспорт контрола беше бърз (макар че митничарката бая ми се зачуди на картата), а после и багажите дойдоха почти веднага. Самото летище беше много добре устроено и много лесно се ориентирахме. 

Излизайки през вратите, веднага забелязахме Кшищоф – нашият Ментор и мил домакин. Посрещна ни с усмивка и много сърдечно, и разбира се – на български език. Аз се опитах да му отговоря на полски с „Ден добри, Кшищоф, мило ми че познач на живо”  (за последното не съм сигурен дали е на полски) и той остана много очарован (или просто беше много мил).

От летището ни заведе на спирката на автобусите и билетомата – взехме си билетчета за три дни, но понеже сме кухи глави и не си извадихме ISIC карти, не се възползвахме от 50% намаление за студенти. Въпреки това, билета ни излезе 24 злоти или малко по-малко от 12 лева. 

Не е крайно зле, имайки впредвид, че е за всички линии на градския транспорт и че багажът не се таксува допълнително (приятен бонус). Самият публичен транспорт е хубав, спретнат и новичък :)

Взехме автобус 175 (май) и слезнахме на един парк (чието име няма да напиша, защото не знам как се чете), след което се прекачихме на още един автобус за една спирка и слезнахме на улица Битва Варшавский 1920г. (още не сме гугълнали каква е била тази битка), в квартал Охота, и след 5 минутки пеша, Кшищоф ни заведе във временната ни квартира, която той беше така мил да ни предостави. 

Апартаментчето е стая, хол и кухня, като аз веднага се настаних в стаичката, а за Адриан остана дивана на хола ^^

Навсякъде има книги и спомени, много е уютно. Имаше и книги от типа на „Говорите ли български?” и „Bulgaria – [insert polish words here]” . Винаги се учудвам когато някой проявява такъв сериозен интерес към нашата страна. Но пък след кратък разговор с Кшищоф ми стана ясно, че май всеки подценява собственото си и прекалено възвеличава чуждото (или поне така правим в източна Европа). 

Варшава ни порази с много зеленина, прави и широки пътища, чисти и широки тротоари и много подреденост и спретнатост, на която не сме свикнали. Въпреки това, Кшишек не споделяше нашето мнение и казваше, че България му харесва повече. Кшишек май е по-голям българин и от двама ни с Адриан …

След като стоварихме багажите, веднага тръгнахме на обиколка на квартала и града – Кшишек ни показа близките магазин, пазар и място за хапване, след което взехме трамвайчето към центъра. От нашата спирка минават 5 или 6 трамвая, като до центъра ходят два – 9 и 25. Самите трамваи са доста новички и доста бързо ускоряват. След по-малко от 20 мин бяхме в центъра и минавахме покрай тяхната централна гара (която е превърната в огромен бизнес парк с мол) и Дом култури – подаръкът за Полският народ от СССР (а ние си имаме НДК -_-).

Слезнахме на кръговото „Шарл де гол” и се отправихме по ул. Нови свят, която е като тяхната Витошка (или тяхното Пикадили, ако трябва да правя сравнение с тяхното Монополи ^^). Тук са повечето кафенета, ресторанти и вериги от типа на  Coffee Heaven, Costa и Starbucks.  Като фастфууд имаше Subway, а макдоналдс и KFC са по-скоро рядкост (видяхме по един ресторант и от двата при мола).

Все нагоре, все нагоре и стигнахме до Факултета по политически науки, площадът на Коперник с тяхната академия на науките, а малко по-нагоре и централния кампус на Варшавския университет. Разходихме се вътре и си набелязахме къде трябва да дойдем понеделник сутрин (трябва да се отчетем, че сме пристигнали пред Алма матер и да задвижим нещата по настаняването ни в общежитието).

Малко след университета започва Старо Место – царския дворец, крепостните стени, големите площади, малките уютни улички с безброй много капанчета, всичките големи църкви, президентството и прочее и прочее. Твърде много за възприемане на веднъж :) Бяхме огладнели, за това Кшишек ни заведе в една пирогарня, в която не съм сигурен какво ядохме, но се наядохме доволно, че даже и ни остана (взехме си за вкъщи).

Кшищоф ни се извини, че има да дописва дипломна работа, но ще се присъедини към нас другата седмица. Ние, разбира се го пуснахме да си върви и си довършихме разходката сами, че даже после си намерихме пътя обратно по тъмно :)

Бяхме изтощени, за това си легнахме сравнително рано и заспахме бързо.

Край на ден първи.

Добави в Svejo