Преди доста много години, Гогол написа един изключително любим мене текст, започващ с едно брилянтно описание на кипящия живот на Невския проспект, главната и най-красива улица на Санк Петербург. Ще се опитам сега да адаптирам тази идея, прилагайки я обаче към централната (пък била и тя съставена от две части) улица на Варшава, която, за разлика от софийската Витошка, която отбягвам освен в случаите, когато е абсолютно задължително да мина по нея, е доста приятно, живописно и интересно място, по което с удоволствие се разхождам, забързано или пък бавно, почти всеки ден – за незапознатите, тук иде реч за Krakowskie Przedmieście и нейното продължение Nowi Świat.
Нека първо кажа няколко думи за архитектурата и изгледа на тези улици (или пък улица, трудно е да се каже), понеже неизбежно това е първото нещо, което прави впечатление на човек, когато се озове на тях. Именно по този елемент може да се направи и най-вече разликата между двете части, всъщност. Krakowskie Przedmieście започва от границата на Stare Miasto, или реставрираният исторически център на града, като представлява широка, заета предимно от пешеходци улица с традиционен паваж, издържана най-вече в относително старовремския стил на тази част на града; на лице тук са изнесените по улиците маси малки кафенета и ресторанти с покривки на карета и келнери с традиционни носии, едрите двойни правоъгълни улични лампи и уличните музиканти. В началото си, улицата има прекрасен изглед към някогашния кралски дворец и площада, оформен около Колоната на Зигмунд, сетне продължава покрай редица стари сгради, сред които и добре известният Хотел Бристол, в който са се случвали една известна част от събитията от по-новата история на Полша, както и огромният президентски дворец (пред който пък почти ежедневно хора протестират против настоящия политически курс и извършват възпоменания на покойния Лех Качински, който се е превърнал в нещо като мъченик и светия на опозицията). Тук се намира също и големият и живописен централен кампус на Варшавския университет, който най-вероятно ще опиша подробно друг път. Краят на Krakowskie Przedmieście пък е Академията на науките и площад Коперник, също доста живописно и красиво решено място. Оттук насетне улицата сменя своето има и започва да се нарича Nowi Świat, а заедно с името ѝ се променя и ликът ѝ. Хаотичната, неподредена архитектура отстъпва мястото на два равни реда ниски, еднакво високи сгради с боядисани в различен цвят фасади, които в първия момент силно ми напомниха на австрийско градче. Тук вече доминират всякакви видове модерни кръчми, като разположени на равни разстояния безистени приютяват заведения за всеки вкус, джоб и момент на денонощието – от дискотеки, през наргиле барове и бирарии до малки клубове с жива музика. Тук-таме се намират и няколко книжарнички и магазини за дрехи, но те са по-скоро изключение, а не правило.
Разбира се, интересната част е не толкова архитектурата и сградите – въпреки че те сами по себе си са доволно красиви – а хората, които се движат в тяхната сянка. Тук отново си личи ясно разликата между двете части на улицата. На Krakowskie Przedmieście най-често могат да бъдат видени хора, които се разхождат бавно и спокойно и просто се наслаждават на свободното си време, както и туристи, които проучват старата част на Варшава. Освен тях, това е и запазено място на всякакви улични артисти, мимове, изпълнители,музиканти и въобще хора на изкуството. Тук често могат да бъдат видени и студенти, запълващи свободното между лекциите си време с безцелно шляене или пък заболи нос в някоя дебела книга по пейките. На същото място в събота се случва и нещо като открит пазар, на който могат да бъдат открити всякакви любопитни типично полски нещица, най-вече в кулинарната област; това събитие също привлича немалко хора от всякакъв порядък. Колкото по-близо стигаме до момента, в който улицата сменя името си, толкова повече стават студентите, младежи от всякакви раси и националности. В момента обаче, в който Krakowskie Przedmieście срещне Świętkrzyska и започне да се нарича Nowi Świat, съставът на тълпата наоколо се променя напълно. Като начало, тук наистина употребата на думата тълпа не е пресилена, понеже хората са доста нагъсто. Сутрин, доминиращият елемент са забързани костюмирани служители и служителки в разни институции, банки и каквото друго се намира в центъра, които току-що са излезли на въздух от тъпканицата в трамвай номер 9, примесени със закъсняващи за лекции студенти; немалка част от тези хора носят в ръка горещи картонени чаши с много кафе, закупени от Starbucks или пък от Cofee Heaven (дам, тези интернационални вериги са станали част от местната култура). Към обяд пък тази забързана група отстъпва мястото си на далеч по-спокойно множество майки и семейства с детски колички, заедно с доста хора от третата възраст, които се радват на възможността да се разхождат по покупки в последните топли дни за тази година. След тях излиза същите хора от сутринта, вече спокойни, за да се възползват от почивката си за обяд в някое от множеството ресторанти по Nowi Świat; тук по това време се появяват и тези, които са избрали едно от заведенията за мястото на днешната си среща, била тя делова или пък приятелска. Те преобладават докъм 5 часа, когато лека-полека Варшава започва да се събужда за своя нощен живот, идва времето на младите; по улицата поемат големи весели компании, които често се шегуват на висок глас или пък пеят; клубовете и кръчмите се пръскат по шевовете, а намирането на свободна маса се превръща в сложна и понякога невъзможна задача. Като цяло, няма шанс човек да завари Nowi Świat празна; тя неизбежно прелива от хора от всякаква възраст, пол и занятие.
За да завърша – двете части на тази улица до голяма степен могат да бъдат разбрани и като метафора на целия град – от едната страна модерен и забързан, но и веселящ се до припадък, от друга – стар, традиционен. Инак, тези места бързо ми станаха любими и мога спокойно да кажа, че са ми сред любимите тъдява.
Нека първо кажа няколко думи за архитектурата и изгледа на тези улици (или пък улица, трудно е да се каже), понеже неизбежно това е първото нещо, което прави впечатление на човек, когато се озове на тях. Именно по този елемент може да се направи и най-вече разликата между двете части, всъщност. Krakowskie Przedmieście започва от границата на Stare Miasto, или реставрираният исторически център на града, като представлява широка, заета предимно от пешеходци улица с традиционен паваж, издържана най-вече в относително старовремския стил на тази част на града; на лице тук са изнесените по улиците маси малки кафенета и ресторанти с покривки на карета и келнери с традиционни носии, едрите двойни правоъгълни улични лампи и уличните музиканти. В началото си, улицата има прекрасен изглед към някогашния кралски дворец и площада, оформен около Колоната на Зигмунд, сетне продължава покрай редица стари сгради, сред които и добре известният Хотел Бристол, в който са се случвали една известна част от събитията от по-новата история на Полша, както и огромният президентски дворец (пред който пък почти ежедневно хора протестират против настоящия политически курс и извършват възпоменания на покойния Лех Качински, който се е превърнал в нещо като мъченик и светия на опозицията). Тук се намира също и големият и живописен централен кампус на Варшавския университет, който най-вероятно ще опиша подробно друг път. Краят на Krakowskie Przedmieście пък е Академията на науките и площад Коперник, също доста живописно и красиво решено място. Оттук насетне улицата сменя своето има и започва да се нарича Nowi Świat, а заедно с името ѝ се променя и ликът ѝ. Хаотичната, неподредена архитектура отстъпва мястото на два равни реда ниски, еднакво високи сгради с боядисани в различен цвят фасади, които в първия момент силно ми напомниха на австрийско градче. Тук вече доминират всякакви видове модерни кръчми, като разположени на равни разстояния безистени приютяват заведения за всеки вкус, джоб и момент на денонощието – от дискотеки, през наргиле барове и бирарии до малки клубове с жива музика. Тук-таме се намират и няколко книжарнички и магазини за дрехи, но те са по-скоро изключение, а не правило.
Разбира се, интересната част е не толкова архитектурата и сградите – въпреки че те сами по себе си са доволно красиви – а хората, които се движат в тяхната сянка. Тук отново си личи ясно разликата между двете части на улицата. На Krakowskie Przedmieście най-често могат да бъдат видени хора, които се разхождат бавно и спокойно и просто се наслаждават на свободното си време, както и туристи, които проучват старата част на Варшава. Освен тях, това е и запазено място на всякакви улични артисти, мимове, изпълнители,музиканти и въобще хора на изкуството. Тук често могат да бъдат видени и студенти, запълващи свободното между лекциите си време с безцелно шляене или пък заболи нос в някоя дебела книга по пейките. На същото място в събота се случва и нещо като открит пазар, на който могат да бъдат открити всякакви любопитни типично полски нещица, най-вече в кулинарната област; това събитие също привлича немалко хора от всякакъв порядък. Колкото по-близо стигаме до момента, в който улицата сменя името си, толкова повече стават студентите, младежи от всякакви раси и националности. В момента обаче, в който Krakowskie Przedmieście срещне Świętkrzyska и започне да се нарича Nowi Świat, съставът на тълпата наоколо се променя напълно. Като начало, тук наистина употребата на думата тълпа не е пресилена, понеже хората са доста нагъсто. Сутрин, доминиращият елемент са забързани костюмирани служители и служителки в разни институции, банки и каквото друго се намира в центъра, които току-що са излезли на въздух от тъпканицата в трамвай номер 9, примесени със закъсняващи за лекции студенти; немалка част от тези хора носят в ръка горещи картонени чаши с много кафе, закупени от Starbucks или пък от Cofee Heaven (дам, тези интернационални вериги са станали част от местната култура). Към обяд пък тази забързана група отстъпва мястото си на далеч по-спокойно множество майки и семейства с детски колички, заедно с доста хора от третата възраст, които се радват на възможността да се разхождат по покупки в последните топли дни за тази година. След тях излиза същите хора от сутринта, вече спокойни, за да се възползват от почивката си за обяд в някое от множеството ресторанти по Nowi Świat; тук по това време се появяват и тези, които са избрали едно от заведенията за мястото на днешната си среща, била тя делова или пък приятелска. Те преобладават докъм 5 часа, когато лека-полека Варшава започва да се събужда за своя нощен живот, идва времето на младите; по улицата поемат големи весели компании, които често се шегуват на висок глас или пък пеят; клубовете и кръчмите се пръскат по шевовете, а намирането на свободна маса се превръща в сложна и понякога невъзможна задача. Като цяло, няма шанс човек да завари Nowi Świat празна; тя неизбежно прелива от хора от всякаква възраст, пол и занятие.
За да завърша – двете части на тази улица до голяма степен могат да бъдат разбрани и като метафора на целия град – от едната страна модерен и забързан, но и веселящ се до припадък, от друга – стар, традиционен. Инак, тези места бързо ми станаха любими и мога спокойно да кажа, че са ми сред любимите тъдява.
No comments:
Post a Comment