Който ме познава, знае, че въпреки че се прекланям пред красотата и сложността на класическата музика, никога не съм ѝ бил особен поклонник. Днес обаче се случи така, че присъствах на едно събитие, което, въпреки че е центрирано около класическата музика, ми донесе дълбоко приятно настроение, лекота на душата и съвършено разпускане в неделното утро.
Както става ясно и от заглавието, става дума за един от така наречените Шопенови концерти, които се случват всяка пролетна и лятна неделя в парк Лазиенки, около голямата статуя на пианиста. Добре известно е преклонението на поляците пред Шопен, така че и провеждането на тия събития хич не е неочаквано. Подходът, който са избрали обаче е изключително приятен и неформален – човек въобще няма усещането че се намира на някой от онези строги виенски класически концерти, по-скоро беше все едно са се събрали приятели на пикник, а и за да послушат малко музика, която се лее от поставено наблизо пиано. За капак, цялото събитие се случва около леко заблатено езерце, което допринася за лекото-мързеливо-уикендско настроение. Единствената разлика е, че липсва обичайната за подобни събития глъч, а разговорите, доколкото ги има, се водят полугласно, понеже всички уважават правото на хората наоколо да се наслаждават на музиката.
Друго адски приятно обстоятелство е, че специални места за сядане липсват, изключая околните пейки, които обаче са заети от по-възрастната част от слушателите. По тази причина, всеки се настанява където му намери за добре – кой на ръба на езерото, кой на късо окастрената и адски зелена трева (като мен самият), което спомага за свежата атмосфера.
За мен лично обаче най-интересно беше пъстрото разнообразие на събраните от събитието хора – обикновено, на посветените на тази музика събития човек би очаквал да види една смесица от сноби и истински ценители, по-често принадлежащи към по-улегналите откъм възраст групи. Тук нещата стоят по съвсем друг начин – Шопеновите концерти събират млади, стари, семейства, двойки, деца, хора облечени според модата, костюмирани, очевидно принадлежащи към всякакви стилове, та дори и неколцина метъли и пънкари. Всеки от тях пък беше зает със своето си нещо – влюбените се радваха на любовта си, родителите играеха с децата си, някои хора тихо дремеха на тревата, а други бяха притворили очи, потапяйки се в леещата се около тях музика.
А покрай това всичкото, една ужасно добра пианистка свиреше творби Шопен, всред един наистина хубав и топъл есенен ден.
Както става ясно и от заглавието, става дума за един от така наречените Шопенови концерти, които се случват всяка пролетна и лятна неделя в парк Лазиенки, около голямата статуя на пианиста. Добре известно е преклонението на поляците пред Шопен, така че и провеждането на тия събития хич не е неочаквано. Подходът, който са избрали обаче е изключително приятен и неформален – човек въобще няма усещането че се намира на някой от онези строги виенски класически концерти, по-скоро беше все едно са се събрали приятели на пикник, а и за да послушат малко музика, която се лее от поставено наблизо пиано. За капак, цялото събитие се случва около леко заблатено езерце, което допринася за лекото-мързеливо-уикендско настроение. Единствената разлика е, че липсва обичайната за подобни събития глъч, а разговорите, доколкото ги има, се водят полугласно, понеже всички уважават правото на хората наоколо да се наслаждават на музиката.
Друго адски приятно обстоятелство е, че специални места за сядане липсват, изключая околните пейки, които обаче са заети от по-възрастната част от слушателите. По тази причина, всеки се настанява където му намери за добре – кой на ръба на езерото, кой на късо окастрената и адски зелена трева (като мен самият), което спомага за свежата атмосфера.
За мен лично обаче най-интересно беше пъстрото разнообразие на събраните от събитието хора – обикновено, на посветените на тази музика събития човек би очаквал да види една смесица от сноби и истински ценители, по-често принадлежащи към по-улегналите откъм възраст групи. Тук нещата стоят по съвсем друг начин – Шопеновите концерти събират млади, стари, семейства, двойки, деца, хора облечени според модата, костюмирани, очевидно принадлежащи към всякакви стилове, та дори и неколцина метъли и пънкари. Всеки от тях пък беше зает със своето си нещо – влюбените се радваха на любовта си, родителите играеха с децата си, някои хора тихо дремеха на тревата, а други бяха притворили очи, потапяйки се в леещата се около тях музика.
А покрай това всичкото, една ужасно добра пианистка свиреше творби Шопен, всред един наистина хубав и топъл есенен ден.
Дай снимкииииииииии ...
ReplyDelete