Няколко думи за транспорта

На човека, комуто е чужда всяка форма на автомобилен транспорт, и, както в моя случай, дори не притежава какъвто и да било документ, който да му разрешава да управлява някакво МПС, неминуемо правят впечатление качеството, условията и особеностите на различните видове градски транспорт; понеже вече имам доста опит и наблюдения върху тях, смятам за подходящо да ги опиша.

Градският транспорт, поне доколкото мога да преценя дотук, е доста добре уреден, удобен и бърз. Набива се на очи фактът, че съветското недоразумение, наречено тролейбуси напълно отсъства от улиците на Варшава; така и не можах да разбера каква им е функцията на тези неща, осен да създават задръствания и да се чупят посред трафика. Както и да е, ради Бога, тук тези чудовища ги няма. Най-често ми се налага да ползвам трамвайната мрежа, която като че ли е обърнато най-много внимание, и съответно комбинирането на няколко трамвая е най-смисленият начин за достигане до повечето места. Като цяло, малко са местата, на които релсите не са отделени в собствено трасе, и съответно въобще не се пресичат с трафика, което пък позволява доста бързото движение на трамваите; и някои от тях се възползват от това доста добре. Трамваите са буквално всякакви – по една и съща линия понякога се движат машини на видима възраст 50-60 години (но затова пък добре поддържани и чисти) и такива с футуристичен вид (ниски, издължени, заоблени, изглеждат аха-да излетят нанякъде) които понякога развиват доста сериозни скорости. Всъщност, това е и едно от основните неща, които следва да се имат предвид – возейки се в местните трамваи, човек следва или да е седнал, или да се държи здраво, понеже иначе рискува счупен крайник или поне фрактура; ватманите имат навика да изцеждат докрай възможностите на превозните си средства, и ги ускоряват доста, сетне спират доста рязко (на третото падане се свиква). Това обаче не важи в час пик, когато трамваите са до такава степен претъпкани, че няма шанс да се падне в каквато и да било посока, дори и при силно желание. Автобусният транспорт лично аз предпочитам по-малко; изключая умиляващото усещане тук-таме да се натъкнеш на някой стар Икарус, който се разпада в почти такава степен, колкото и тези вкъщи, няма никакви видими преимущества, даже обратно; както се очаква, автобусите са доста зависими от задръстванията, които тук са доста често явление, и не е рядко да се отвиси и близо час до достигане на желаната дестинация. Въпрос на вкус. Метрото пък е идентично на нашето – един лъч, с малко повече станции от софийските (двадесетина, може би?), втори в строеж, добре познатите руски сини квадратни влакчета с кръгли фарове. Забелязал съм обаче, че то като цяло не е предпочитан транспорт тук – ползва се, но никога не е до такава степен пълно, че нововлизащият да се налага да употребява насилие, за да успее да си проправи път. В допълнение към трите форми на транспорт, има и разработена система на градска железница, която позволява прекосяването на града от единия му край до другия за около двадесет минути. Шапки долу, адски удобно е (нямаше как да не се сетя за мъдрите действия на милата софийска община, която премахна последната възможност и ние да си имаме същото).

Няма как да не вмъкна и няколко бележки за железопътния транспорт, който вече ползвах неколкократно; тук изненади общо взето няма. Сред влаковете, които пътуват на близки разстояния има новички, които развиват завидни скорости (приятно е да се возиш във влак с над 100км/ч и дори да не усещаш, че се движиш), когато стане дума за междуградските обаче се сблъскваме с добрите стари соц-влакчета, с които оперира и родното БДЖ. Дребната разлика – за нас, студентите, влаковете са безсрамно евтини, което ги превръща в най-добрия наличен транспорт, въпреки че в момента цяла Полша е в ремонт (идва Евро 2012, нали така) и трасетата са увеличени, понякога с много часове. 

Добави в Svejo