... тук са едно доста странно явление, което напълно си заслужава отделен пост; с това ми становище се съгласяват единодушно всички колеги, които идват от далечни земи. По принцип, във всеки град ги има – ята от гълъби, свраки, гарги, кълвачи, врабчета и всякаква друга перната гад (въобще силно недолюбвам този тип градска фауна); до такава степен сме свикнали с тях, че ги считаме за част от градския пейзаж, и хич не ги забелязваме до момента, в който не прелетят на педя от лицата ни, или пък не оцапат изпраната днес риза с някоя от въздушните си атаки.
Това, което виждаме обикновено обаче не представлява абсолютно нищо, в сравнение с полското птиче население. То се отличава поне по два параграфа – първо, количествен: във въздуха постоянно могат да бъдат видени поне няколко екземпляра в полет, а на по-широките свободни места (от типа на площади, някои спирки на градския транспорт) се събират групи с численост, достойна за мексикански птичи пазар, и до такава степен покриват земята със остатъците си, че не е възможно да бъдат видени плочките отново. Спомням си веднъж, че около една старица в стария град, която беше направила крупната грешка да храни гълъбите, се беше събрал такъв брой пернати, че тя въобще не можеше да бъде вдяна през тяхното множество. Втората отличаваща ги характеристика са техните размери, които надхвърлят и най-смелите очаквания: птиците тук не са с размера на птици, а по-скоро на малки, оцелели от някоя от предишните епохи динозаври. И са поне толкова гладни. Пред една баничарница преди няколко дена засякохме врабче, което имаше трудности да лети, понеже се беше раздуло до размера и формата на мъжки юмрук, а пък шията му беше напълно изчезнала в тлъстина. Още по-плашещи са гарваните, които достигат, по моя преценка, докъм 40-45 сантиметра, и изглеждат напълно в състояние да нападнат човек, а ако са голям брой – да го надвият.
Имам си теория за причините, които са довели до тази птича мутация и доминация – по улиците на Варшава не съществува явлението улично куче, а скитащи котки за тези вече два месеца съм видял едва няколко. При отсъствието на тези фактори, всяко парченце храна, попаднало на улицата става плячка на пернатите, и оттам те могат спокойно да се размножават и да дебелеят. Разбира се, това е само теория, и не е доказана; независимо от това, в бъдеще нямам избор, освен да продължавам да се ужасявам от тези летящи чудовища...
Това, което виждаме обикновено обаче не представлява абсолютно нищо, в сравнение с полското птиче население. То се отличава поне по два параграфа – първо, количествен: във въздуха постоянно могат да бъдат видени поне няколко екземпляра в полет, а на по-широките свободни места (от типа на площади, някои спирки на градския транспорт) се събират групи с численост, достойна за мексикански птичи пазар, и до такава степен покриват земята със остатъците си, че не е възможно да бъдат видени плочките отново. Спомням си веднъж, че около една старица в стария град, която беше направила крупната грешка да храни гълъбите, се беше събрал такъв брой пернати, че тя въобще не можеше да бъде вдяна през тяхното множество. Втората отличаваща ги характеристика са техните размери, които надхвърлят и най-смелите очаквания: птиците тук не са с размера на птици, а по-скоро на малки, оцелели от някоя от предишните епохи динозаври. И са поне толкова гладни. Пред една баничарница преди няколко дена засякохме врабче, което имаше трудности да лети, понеже се беше раздуло до размера и формата на мъжки юмрук, а пък шията му беше напълно изчезнала в тлъстина. Още по-плашещи са гарваните, които достигат, по моя преценка, докъм 40-45 сантиметра, и изглеждат напълно в състояние да нападнат човек, а ако са голям брой – да го надвият.
Имам си теория за причините, които са довели до тази птича мутация и доминация – по улиците на Варшава не съществува явлението улично куче, а скитащи котки за тези вече два месеца съм видял едва няколко. При отсъствието на тези фактори, всяко парченце храна, попаднало на улицата става плячка на пернатите, и оттам те могат спокойно да се размножават и да дебелеят. Разбира се, това е само теория, и не е доказана; независимо от това, в бъдеще нямам избор, освен да продължавам да се ужасявам от тези летящи чудовища...
О, супер е чувството някой да вижда Варшава такава, каквато съм я видяла и аз преди почти 30 години!
ReplyDelete