Обикновено, когато някой поляк бъде запитан кое е мястото, което задължително трябва да бъде посетено от всеки един турист, отговорът, който дава в деветдесет процента от случаите е, че това е Краков (всъщност, Кракув, ама все таз). И, водени от тази повтаряна поне стотина пъти препоръка, миналата седмица, в началото на хубавата ваканция, оформена от всенародни полски празници, поехме натам, като нарочно по план си бяхме отделили почти четири дни, които би трябвало да ни бъдат достатъчни, за да разгледаме поне част от красотите на старата столица.
И наистина, в началото, когато се озовахме в града, изглеждаше наистина красив, интересен и прочее напълно заслужаващ си. Отдавам този факт най-вече на това, че пристигнахме там късно (тоест, в следобеда, обаче имайки предвид, че слънцето залязва към 4...), и първите си впечатления придобихме под светлината на луната и уличните лампи. И наистина, в тези моменти на деня огромният пазарен площад в центъра на стария град, обкръжен от високи, обилно осветени от жълтеникави прожектори сгради, е доста впечатляваща и, може да се каже, красива гледка. Като цяло, старата част, с нейните геометрично подредени, павирани с плочи улици, обитавани от доста гъста и пъстра тълпа от местни хора и всякакви туристи от четирите посоки на света, дом на неизброими кафенета, кръчмички и ресторанти има своя чар, и определено би допаднала на почитателя на континенталната архитектура от края на миналия (да се чете деветнадесети, все забравям, че сме в двадесет и първи) век, в който е издържана цялата стара част на Краков.
И така, градът има дух, има атмосфера; това не може да се отрече. Ииии... дотук. С удоволствие бих го избрал за едноседмична творческа отпуска, в която просто да се шматкам покрай Висла и да се наслаждавам на пирогите и греяната си бира (да, в Краков я правят мнооого добре). За туриста обаче, чиито крака дирят неизбродени пътища, а очите – невероятни гледки, това въобще не е подходящо място, еле пък за дълго време. По-подробната разходка и проучване, вече на слънчева светлина, установи, че освен описаният по-горе пазарен площад и улички, интерес представляват единствено замъкът Wawel, и най-вече неговата катедрала, а в катедралата пък най-вече кралската гробница, която съдържа останките на всякакви по-значими поляци, от първите им крале, през Адам Мицкевич и Шопен та до президента Качински; от замъка се разкрива и приятна панорама към реката. Другото, което, поне за мен, представлява интерес е старото еврейско гето, където все още се усеща натежалият дух на годините на Втората световна война, пък и винаги ще се намери някой, който да ти разкаже някоя история от онези времена. Освен тези двете неща, има и няколко музея на различни теми (в това число и на трамвайното дело), чиито експозиции, поне по моему, не са особено интересни.
От друга страна, Краков предлага доста приятни заведения, места за хапване, пийване, особено на традиционни неща, както и разнообразие от абсолютно всякакви сувенири, част от които са наистина интересни. И все пак, на четвъртия ден там (при положение, че целият трети беше посветен на Аушвиц) градът ни беше омръзнал напълно, та още сутринта се натоварихме на влака и се върнахме във Варшава, за да можем вечерта да се включим в честването на деня на мъртвите... за това обаче друг път. В заключение: Краков си струва да бъде посетен, но не за дълго, и със сигурност не заслужава славата на номер 1 туристическа дестинация в Полша. Лично мнение: крайбрежният Гданск е далеч по-интересен, по-красив и по-завладяващ; вбъдеще, когато посетим други градове из Полша ще направя и по-подробно сравнение.
И наистина, в началото, когато се озовахме в града, изглеждаше наистина красив, интересен и прочее напълно заслужаващ си. Отдавам този факт най-вече на това, че пристигнахме там късно (тоест, в следобеда, обаче имайки предвид, че слънцето залязва към 4...), и първите си впечатления придобихме под светлината на луната и уличните лампи. И наистина, в тези моменти на деня огромният пазарен площад в центъра на стария град, обкръжен от високи, обилно осветени от жълтеникави прожектори сгради, е доста впечатляваща и, може да се каже, красива гледка. Като цяло, старата част, с нейните геометрично подредени, павирани с плочи улици, обитавани от доста гъста и пъстра тълпа от местни хора и всякакви туристи от четирите посоки на света, дом на неизброими кафенета, кръчмички и ресторанти има своя чар, и определено би допаднала на почитателя на континенталната архитектура от края на миналия (да се чете деветнадесети, все забравям, че сме в двадесет и първи) век, в който е издържана цялата стара част на Краков.
И така, градът има дух, има атмосфера; това не може да се отрече. Ииии... дотук. С удоволствие бих го избрал за едноседмична творческа отпуска, в която просто да се шматкам покрай Висла и да се наслаждавам на пирогите и греяната си бира (да, в Краков я правят мнооого добре). За туриста обаче, чиито крака дирят неизбродени пътища, а очите – невероятни гледки, това въобще не е подходящо място, еле пък за дълго време. По-подробната разходка и проучване, вече на слънчева светлина, установи, че освен описаният по-горе пазарен площад и улички, интерес представляват единствено замъкът Wawel, и най-вече неговата катедрала, а в катедралата пък най-вече кралската гробница, която съдържа останките на всякакви по-значими поляци, от първите им крале, през Адам Мицкевич и Шопен та до президента Качински; от замъка се разкрива и приятна панорама към реката. Другото, което, поне за мен, представлява интерес е старото еврейско гето, където все още се усеща натежалият дух на годините на Втората световна война, пък и винаги ще се намери някой, който да ти разкаже някоя история от онези времена. Освен тези двете неща, има и няколко музея на различни теми (в това число и на трамвайното дело), чиито експозиции, поне по моему, не са особено интересни.
От друга страна, Краков предлага доста приятни заведения, места за хапване, пийване, особено на традиционни неща, както и разнообразие от абсолютно всякакви сувенири, част от които са наистина интересни. И все пак, на четвъртия ден там (при положение, че целият трети беше посветен на Аушвиц) градът ни беше омръзнал напълно, та още сутринта се натоварихме на влака и се върнахме във Варшава, за да можем вечерта да се включим в честването на деня на мъртвите... за това обаче друг път. В заключение: Краков си струва да бъде посетен, но не за дълго, и със сигурност не заслужава славата на номер 1 туристическа дестинация в Полша. Лично мнение: крайбрежният Гданск е далеч по-интересен, по-красив и по-завладяващ; вбъдеще, когато посетим други градове из Полша ще направя и по-подробно сравнение.
