Започва път от моя праг... иначе казано, решихме, че е крайно време да видим как изглежда Полша и извън столицата. Противно на обичайния избор, според който Краков е първата дестинация на всеки, озовал се в Полша, ние се насочихме на север,и по-точно – към Гданск; за тези, които не знаят, това е сравнително малък, но затова пък много красив град, разположен там, където Висла се влива в Балтийско море; в миналото неговото население е било предимно пруско, а до Втората световна война е известен като Danzig.
Както повелява студентската традиция, събрахме компания от десетина души и се натоварихме на нощния влак, който ни носи в северна посока близо осем часа. Що се отнася до самите влакове, аз лично нямах много по-различно усещане от пътуването с родното БДЖ – пътническите влакове (бързите са друга история – за тях по-късно) използват същите овехтели вагони и локомотиви, които имам чувството, че се намират в огромно изобилие в целия бивш Източен блок. Разликата може би тук идва най-вече от това, че купетата като че ли са по-чисти и по-добре отоплени – както и да е, пътува се удобно дори и за дълго време. Първите слънчеви лъчи на следващия ден ни завариха на централната гара на Гданск, която представлява доста интересна островърха сграда от червени тухли, снабдена с няколко кули (което се отнася и за повечето други в историческата част на града). Кратка разходка ни отведе в избрания от нас скромен, спретнат и чист хостел; час по-късно се отправихме към центъра на града за първата обиколка. Първото впечатление, което човек придобива, когато влезе в централната част на Гданск е по-скоро като от стар немски град, а не толкова полски; тук-таме се забелязват дори образци на типично скандинавска архитектура. Като цяло – тук доминират червените тухли, ярко боядисаните във всички цветове на дъгата фасади и острите върхове; въобще, на човека от юга в първия момент се струва, че е попаднал в град, който се състои най-вече от дворци. Хич не е неочаквано, че най-красивите сгради и тук са посветени богу – така например, най-висока в града е катедралата св. Мария, от чиято кула се разкрива спираща дъха гледка над целия град, която си струва отвсякъде изкачването на 500-те тесни стъпала до върха ѝ. Несъмнено най-красивата част на града е там, където Висла се влива в морето, и оформя широк плавателен канал, кръстосван от кораби и лодчици, обитаван най-вече от местните рибари, но също така и дом на двадесетина малки кръчмички и хотели, скрити между закотвените съдове от всякакъв размер и предназначение, които формират един неповторим колорит; като цяло, това е мястото, на което човек може да стои с часове и просто да наблюдава развиващия се около него живот и движение. Човек остава с усещането, че се разхожда в град, замръзнал поне за стотина години във времето; за мен лично това е дълбоко приятно усещане, което само тази атмосфера може да предаде.
И все пак, това, което оформя лика на един крайбрежен град е, очаквано, морето, и по тази причина вторият ден ни отведе в Сопот (съмнително съвпадение!), на запад от стария град, където се намира и най-красивият плаж в околността. Балтийско море, поне в тази ми част доста се различава от това, което сме свикнали да виждаме; като цяло изглежда доста спокойно море, като най-странната му особеност е, че е лишено от това, което сме свикнали да наричаме „мирис на море“; иначе казано, човек осъзнава, че се намира до морето чак тогава, когато го види. На същото място има изграден дълъг и широк кей, по който се разхожда един доста значителен брой хора. Оттам пък се разкрива красива гледка към безбрежната синя шир, нарушавана тук-там от някоя яхта или пък по-голям кораб. Това пък е подходящото място, на което бих прекарал спокоен следобед с книга в ръка. Инак, интересен факт е, че тук в морето близо до сушата плуват и множество птици, които обикновено сме свикнали да виждаме в сладки води, например гъски и лебеди, което оформя една нетипична картина.
На третия ден се наложи да променим изцяло плановете си, понеже се оказа, че във вече започналия зимен сезон замъкът Малборк е отворен за посещения в един доста кратък отрязък от денонощието, което направи отбиването през него по обратния път безпредметно; по тази причина, решихме вместо оттам да минем през Торун, родното място на Миколай Коперник. По стечение на обстоятелствата, на гарата в Гданск двама от своите спътници, в това число и колегата, които за щастие благополучно се добраха до Варшава същия ден. Пътят до Торун пък се оказа толкова дълъг, че пристигнахме там чак когато слънцето беше залязло, а понеже трябваше да гоним връзката със следващия влак, имахме време само за кратка разходка на лунна светлина, която потвърди, че градът си струва доста по-дълъг престой, понеже изглежда дори по-автентичен и замръзнал във времето от Гданск; в краткия престой тук обаче се включва и вечерята в една много приятна малка пирогарня, където се насладих на най-добрите пироги с месо, които съм опитвал през живота си.
На обратния път към Варшава пък се възползвахме от услугите на експресните влакове, които са на едно съвсем друго равнище откъм скорост, интериор, чистота, удобство, персонал, услуги... модерна работа. В заключение – дестинацията се препоръчва горещо, тук може да се види една доста по-автентична Полша от тази, която е видна в столицата, в комбинация с едно непознато и интересно море.
Както повелява студентската традиция, събрахме компания от десетина души и се натоварихме на нощния влак, който ни носи в северна посока близо осем часа. Що се отнася до самите влакове, аз лично нямах много по-различно усещане от пътуването с родното БДЖ – пътническите влакове (бързите са друга история – за тях по-късно) използват същите овехтели вагони и локомотиви, които имам чувството, че се намират в огромно изобилие в целия бивш Източен блок. Разликата може би тук идва най-вече от това, че купетата като че ли са по-чисти и по-добре отоплени – както и да е, пътува се удобно дори и за дълго време. Първите слънчеви лъчи на следващия ден ни завариха на централната гара на Гданск, която представлява доста интересна островърха сграда от червени тухли, снабдена с няколко кули (което се отнася и за повечето други в историческата част на града). Кратка разходка ни отведе в избрания от нас скромен, спретнат и чист хостел; час по-късно се отправихме към центъра на града за първата обиколка. Първото впечатление, което човек придобива, когато влезе в централната част на Гданск е по-скоро като от стар немски град, а не толкова полски; тук-таме се забелязват дори образци на типично скандинавска архитектура. Като цяло – тук доминират червените тухли, ярко боядисаните във всички цветове на дъгата фасади и острите върхове; въобще, на човека от юга в първия момент се струва, че е попаднал в град, който се състои най-вече от дворци. Хич не е неочаквано, че най-красивите сгради и тук са посветени богу – така например, най-висока в града е катедралата св. Мария, от чиято кула се разкрива спираща дъха гледка над целия град, която си струва отвсякъде изкачването на 500-те тесни стъпала до върха ѝ. Несъмнено най-красивата част на града е там, където Висла се влива в морето, и оформя широк плавателен канал, кръстосван от кораби и лодчици, обитаван най-вече от местните рибари, но също така и дом на двадесетина малки кръчмички и хотели, скрити между закотвените съдове от всякакъв размер и предназначение, които формират един неповторим колорит; като цяло, това е мястото, на което човек може да стои с часове и просто да наблюдава развиващия се около него живот и движение. Човек остава с усещането, че се разхожда в град, замръзнал поне за стотина години във времето; за мен лично това е дълбоко приятно усещане, което само тази атмосфера може да предаде.
И все пак, това, което оформя лика на един крайбрежен град е, очаквано, морето, и по тази причина вторият ден ни отведе в Сопот (съмнително съвпадение!), на запад от стария град, където се намира и най-красивият плаж в околността. Балтийско море, поне в тази ми част доста се различава от това, което сме свикнали да виждаме; като цяло изглежда доста спокойно море, като най-странната му особеност е, че е лишено от това, което сме свикнали да наричаме „мирис на море“; иначе казано, човек осъзнава, че се намира до морето чак тогава, когато го види. На същото място има изграден дълъг и широк кей, по който се разхожда един доста значителен брой хора. Оттам пък се разкрива красива гледка към безбрежната синя шир, нарушавана тук-там от някоя яхта или пък по-голям кораб. Това пък е подходящото място, на което бих прекарал спокоен следобед с книга в ръка. Инак, интересен факт е, че тук в морето близо до сушата плуват и множество птици, които обикновено сме свикнали да виждаме в сладки води, например гъски и лебеди, което оформя една нетипична картина.
На третия ден се наложи да променим изцяло плановете си, понеже се оказа, че във вече започналия зимен сезон замъкът Малборк е отворен за посещения в един доста кратък отрязък от денонощието, което направи отбиването през него по обратния път безпредметно; по тази причина, решихме вместо оттам да минем през Торун, родното място на Миколай Коперник. По стечение на обстоятелствата, на гарата в Гданск двама от своите спътници, в това число и колегата, които за щастие благополучно се добраха до Варшава същия ден. Пътят до Торун пък се оказа толкова дълъг, че пристигнахме там чак когато слънцето беше залязло, а понеже трябваше да гоним връзката със следващия влак, имахме време само за кратка разходка на лунна светлина, която потвърди, че градът си струва доста по-дълъг престой, понеже изглежда дори по-автентичен и замръзнал във времето от Гданск; в краткия престой тук обаче се включва и вечерята в една много приятна малка пирогарня, където се насладих на най-добрите пироги с месо, които съм опитвал през живота си.
На обратния път към Варшава пък се възползвахме от услугите на експресните влакове, които са на едно съвсем друго равнище откъм скорост, интериор, чистота, удобство, персонал, услуги... модерна работа. В заключение – дестинацията се препоръчва горещо, тук може да се види една доста по-автентична Полша от тази, която е видна в столицата, в комбинация с едно непознато и интересно море.
